Вицепрезидентът на ВСУ “Черноризец Храбър”
доц. д-р Красимир НЕДЯЛКОВ:
НАШИТЕ СТУДЕНТИ УЧАТ,
МИСЛЯТ И ОБЩУВАТ БЕЗ ГРАНИЦИ
– Амстердамски, Берлински, Брюкселски … От 1991 г. – и Варненски свободен университет (ВСУ) “Черноризец Храбър”. Свободен, сиреч – необвързан, независим! По какъв начин тази университетска формула прави студентите на ВСУ по-различни? И, кое е онова, което те получават в резултат на уникалното триединство ВАРНА – СВОБОДЕН – УНИВЕРСИТЕТ?
– Посочвате три много характерни примера за същността и историята на свободните университети. University of Amsterdam е основан в далечната 1632 година. Брюкселският свободен университет (Université Libre de Bruxelles) е създаден през 1834 година в Иксел – Белгия, с усилията на брюкселски либерални интелектуалци като реакция срещу създаването на католически университет в Мехелен. В годините на Студената война Свободният университет в Берлин е смятан за символ на свободния свят, тъй като, за разлика от Хумболтовия университет, се е намирал в западната част на Берлин. Оттам идва и името му – Свободен университет. Нека споменем, че и в България първият Свободен университет за политически и стопански науки възниква в далечната 1920 година, работи до 1940 година и негов правоприемник е днешният Университет за национално и световно стопанство. Казвам всичко това, за да споделя разбирането си, че това, което е общата характеристика на тези университети, е не толкова стремежът им към независимост от държавата и държавното образование, а желанието – в конкретния исторически момент, да предложат нова алтернатива, която да позволи на младите хора да излязат от клетката на изтърканите и неадекватни на времето модели на обществено и личностно развитие.
ВСУ „Черноризец Храбър“ беше създаден в първите години на прехода на страната ни към нов модел на икономическо и социално развитие и включването й в нови геополитически и регионални процеси. В този смисъл, свободен в името му не демонстрира липса на обвързване, а напротив – готовност да се обвържеш с предизвикателствата на новите реалности. Да направиш крачка към свободата си, както казва Паулу Коелю, означава да се откажеш от нещо, което вече не харесваш, и да промениш себе си и живота си. Именно този избор предоставихме на нашите студенти от първия момент и се стремим да го отстояваме и до днес. Но свободата се полага само на този, който може да поеме отговорностите, които тя носи.
Към уникалното триединство Варна – свободен – университет ми се иска да добавя и името на университета – Черноризец Храбър. Със забележителното си съчинение, ерудираният средновековен духовник и писател утвърждава и творчески разкрива идеята на Кирил и Методий за самостойно духовно развитие чрез собствена писменост и книжовност. А идеите на Черноризеца се активират винаги, когато самостойното културно развитие на страната ни е в риск и се превръщат в могъщ щит на вярата и на народността.
• Известно е, че човек вижда толкова, колкото знае. Нашироко и надалеко ли гледат, но и виждат, Вашите студенти, напускайки своята Alma mater след годините, прекарани в лоното й?
– Да! Категорично е така. Всяко ново поколение – интелектуално и технологично, стои по-високо от предходните му. А от високо се вижда по-нашироко. Това е и много добре, и е заредено с много рискове. Днес те виждат глобалния свят, те общуват без граници, те сравняват. Естествено, сравнението е не винаги в полза на страната ни, а технологичните възможности и достиженията на науката поставят въпроса „Защо това не може да се случи тук, в България?“. Тогава погледът се фокусира върху Терминал 2 и България, за съжаление, губи капацитета на тези, които виждат най-далеч…
• Г-н Недялков, Варненският свободен университет “Черноризец Храбър” пише биографията си повече от четвърт век. От този “връх”, как виждате връзката между средното и висшето образование в родината ни? Образно казано, вие градите върху основа, положена преди вас…
– Не съм склонен да прехвърлям всички неудачи на главата на средното образование. Та нали и ние сме плод на същото това средно образование и не ни липсват основания за самоуважение към подготовката, която сме получили, и качествата, които са формирани в нас. Въпросът и тук е в това, че да бъдеш свободен, означава да бъдеш себе си! Новото време изисква не толкова нов обем от знания, колкото свободни личности, които имат условията и средата да развият пълния си уникален потенциал. Първо, средното ни образование следва да се раздели с всезнаещия учител и морализатор, който държи – на всяка цена, децата да го приемат като последна истина и, при поискване, да възпроизведат точно тезите и разбиранията му. Тук аз виждам и безсилието на палиативните мерки, които ни заливат, и същността на реформата, която трябва да се осъществи в средното образование. А всичко това страшно много личи на входа на университетите.
• Да, сега отново се говори за реформа в българското образование. Съзнавам, че темата е достойна за (не)научен труд, но – основавайки се на опита си, каква трябва да е, според Вас, посоката на тези промени? И, кога трябва да спрем да се лутаме и да променяме, за да започнем да усъвършенстваме?
– За съжаление, успяхме да обезценим и тази чудесна дума „реформа“ и тя потъна в недоверие и в празнодумство. Голямата грешка, която мандатното мислене допуска, е тоталното отрицание на всичко, което е било досега. Сменя се учебното съдържание, наши и световни класици “воюват” за място в учебниците, измерваме теглото на раниците, обсъждаме абстрактни цифри на бюджета за образование, а продължаваме да държим децата в капана на собствените си представи за света и на желанието ни те да ни възпроизвеждат едно към едно. Истинската реформа ще започни тогава, когато направим училището желано място за развитие на собствения потенциал на децата и за създаване на ценности, които да мотивират техния бъдещ избор.
• Зная, че във Вашия университет много внимателно изследвате потребностите на работодателите и процесите, които се развиват в полето на пазара на труда. Прилагате ли получените резултати в практиката си?
– Това занимание все повече ми прилича на волейбол, който се играе от едната страна на мрежата. Колкото по-старателно изследваме пазара на труда, толкова повече се убеждаваме, че той продължава да е достатъчно хаотичен и с много близък хоризонт. Това е и в основата на прогресиращата трудова миграция, защото младите хора избират дестинации с ясни приоритети и акценти на интелигентното им развитие. Изборът на професия изисква хоризонт от минимум 10 години, а този избор определя академичното предлагане на специалности и професии.
• Появяват се различни рейтингови класации – родни и международни, оценяващи университетите по най-разнообразни показатели. Как се отнасяте към тях?
– Страхувам се, че не съм от най-ревностните симпатизанти на рейтинговата система. Първо, мисля че измерванията по отделни показатели не са нито достатъчно професионални, нито статистически надеждни. От друга страна има индикатори, които далеч не зависят от качеството на образователната институция и от резултатите от дейността й. Ще посоча като пример постигнатия доход при реализация на завършилите студенти. Например, ние имаме много качествени студенти във филиала на университета в Смолян, завършващи с блестяща подготовка, но цената на труда в региона на родопския град, както знаем, е доста по-ниска от тази в столицата. Всяка година Варненският свободен университет има около 100 студенти, които печелят национални и международни конкурси, печелят отличия от състезания, но пазарът на труда им предлага твърде скромно признание за възможностите им. Същите млади хора, в чужбина, получават много по-добър старт и възможности за кариерно развитие. Рейтингите са добро нещо, когато позволяват реална сравнимост на съпоставими величини, зависещи от обекта им.
• Професионалната съдба на студентите Ви. Не е ли това една от най-точните оценки за резултатите от работата на всяко висше училище? Имате ли възможност да следите този процес?
– Естествено, както всички, и ние поддържаме Алумни система, следим развитието на възпитаниците си. Ползваме ги като посланици на университета ни и имаме много основания за гордост от постиженията им. В същото време за нас е важно да насърчаваме мотивацията им и за обучение през целия живот, и за непрекъсната връзка с университета, който са завършили. Те са наши редовни участници в майсторските класове, в научните сесии, в срещите с водещи представители на световната наука и бизнеса. Системният анализ на информацията от Алумни системата ни дава добра база за маркетингови дейности и за развитие на академичния профил. В момента, например, ние сме убедени, че трябва да разширим възможностите за формиране и за реализация на предприемаческа активност, че трябва да обърнем по-голямо внимание на т. нар. меки умения в портфолиото от професионални умения, които работодателите очакват.
– Академичните партньорства, европейските програми, международните проекти. Вярно е, че в момента Европа и светът са едно доста тревожно място за живеене, но – независимо от това, възможностите за научно, културно, професионално и социално общуване са огромни и ползотворни. Точно тези връзки са и бъдещето на поколенията…
– Варненският свободен университет “Черноризец Храбър” е приел интернационализацията на дейността си като стратегически избор. Реализацията му се измерва с непрекъснатото разширяване на географията на международните ни партньорства и проекти. Еразъм мобилностите са вече утвърдена и непрекъснато разширяваща се практика. Много се гордеем с бързото увеличаване на броя на чуждестранните студенти по входяща мобилност, с броя на чуждестранните преподаватели, водещи редовни курсове или майсторски класове. Всяка година университетът ни работи с множество свои партньори по международни проекти. Но и тук няма да бъда безкритичен – винаги се гневя, когато в междудържавни актове видя споразумения за търговия, за селско стопанство и т.н., а образованието е в групата на „и други“. Иска ми се както държавата, така и общините да използват всички възможности да направят страната ни привлекателна образователна и научна дестинация. А това е много широк комплекс от условия и предпоставки, които, въпреки тревожния свят, могат да бъдат създадени.
• Новата кандидатстудентска кампания 2018 – 2019 е на една ръка разстояние. Какви са новините от ВСУ “Черноризец Храбър”?
– 30% е търговската тайна, останалото е рутина и работа.
Въпросите зададе
Благовеста ЙОРДАНОВА
