- Маестро, Вие сте единствената личност гостувала по наша покана на корицата на нашето списание цели три пъти. Споменавали сме Ви и в разговори помежду ни, че сте любимец на читателите ни. Вашата харизма и лекота на изказ няма как да остане незабелязана. Освен във вашето поприще се изявихте както в личен план като фен на големи филмови легенди, така и в областта на туризма поднасяйки ни вашите впечатления от пътуванията си извън страната. В едно предишно наше интервю ни казахте че работите по 25 часа на ден. Колко часа е вашето денонощие? Изобщо спите ли нормално? Как ви се отразява тази динамика?
Аз не се гордея с това, че не ми стига денонощието. Но поради спецификата на работата ми, в т.нар. работно време основно се срещам с хора, водя репетиции и прочие. И единственото време, което ми остава за лична подготовка – било то с партитури или документи – е през нощта. Особено през миналата година имаше един абсурден няколкомесечен период, в който ми оставаха за сън между 2 и 3 часа на денонощие. И това, естествено, ми се отрази на здравето. В момента нещата са значително по-спокойни и успявам да спя 6-7 часа на денонощие.
- Бяхте на три пъти министър на Културата. Изненадахте ли се когато бяхте там, в този министерски кабинет? Имам предвид така ли си го представяхте, както сте си мислили или научихте неща, за които не сте и подозирали?
Всеки опит е различен. През първия мандат имах нужда от около месец, за да навляза в рутината, но понеже съм от сектора, а и все пак имам повече от две десетилетия ръководен административен опит, нямах особени проблеми. Следващите два периода бяха по-различни, защото научих нови неща за начина по който работят политическите партии, за начина на мислене на хората, които участват по един или друг начин във формирането на бъдещето на България. Е, не всичко, което научих, е лицеприятно, но животът е такъв – в него има от всичко по малко. Разбрах, обаче, едно нещо – ако нещата у нас не вървят, причините не са във външни фактори.
- Ако имахте цял мандат на разположение като министър какво със сигурност щяхте да промените или поне да опитате?
Бих отворил темата с образованието – в смисъл на нивото на култура, на себевъзприемане, на отношение към околния свят, както и нещо толкова елементарно, като възпитанието. Защото вярвам, че ако трябва да се започне от някъде, това е подготовката на следващото поколение. Всичко останало са проблеми, за които решенията са ясни. Проблемът не е, че хората в сектора не знаят какви са пробойните и какви са възможните решения. Проблемът е, че за политиците културата не е най-спешният проблем за решаване, поради което се реагира само в моменти на криза, при това без някаква дългосрочна мисъл, а само за решаване на текущия проблем.
- Но да оставим политиката и да се върнем тук. Бяхме публикували впечатляващ ваш разказ за Виена, който знаем че ви е един от любимите градове. Толкова хубаво ни описвахте кое е важното и интересното за там, какво да посетим на всяка цена и т.н. и т.н. Ако обаче отидете на съвсем непознато място в което стъпвате за пръв път и имате необходимото време, какво бихте правили там. Подготвяте ли се предварително за това посещение или?
Когато пътувам сам, винаги се информирам къде отивам и какво е задължително да видя там. Но освен това обичам (и често практикувам) да се губя умишлено в даден град, за да попадна на местата, които не са отредени за туристи, които са част от истинската същност на града. Огромно удоволствие е да се разхождаш на непознато място, без да имаш задължителна посока и времеви лимит.
- Скоро получихте поредна престижна награда този път от Румъния. Разкажете ни накратко. И всъщност как приемате тези отличия? Ангажират ли ви с нещо.
Всяка награда е сама по себе си задължаваща. Признавам, че държавният орден от Румъния ме изненада. Да, аз съм работил много там и се старая да давам моя дан за културните отношения между двете страни, но в това отношение Румъния не е изключение за мен. Сега, обаче, се чувствам по-обвързан и по някакъв начин задължен да продължа тези усилия и да давам максимума от себе си за заздравяване на културните връзки между двете страни.
- От вас сме чували че някои гости на Филхармонията ги договаряте до 2 години преди това. Какво ни предстои още тази година?
Едни от най-очакваните гости вероятно са Ане Софи Мутер и Шломо Минц. Но с не по-малко удоволствие очакваме и концертите на Александрина Пендачанска и Веско Ешкенази. Както, разбира се, гостуването на моя професор от Виена Урош Лайовиц. А един от най-големите акценти за сезона пък е концерта на Невероятната Ксения Сидорова. Като цяло ми е доста трудно да изкарвам акценти от сезона на филхармонията, защото по начина, по който е построен, всеки един концерт носи своя собствена атмосфера и е по собствен начин специално събитие.
