Аз съм човек, който винаги е знаел какво иска, какво цели и е убеден в това че ще го постигне.
Завършвайки първото си висше образование в България, бях убедена, че трябва да градя кариера в сферата на икономика и финанси, даже детската ми мечта беше да завърша банк училище. Под семейно влияние обаче учих математическа и по мое желание английска гимназия едновременно. Това беше добър старт за мен, защото докато завършвах Технически Университет работех като учител по английски, което обожавах. Работата с деца ми носеше невероятно удовлетворение и едновременно с това професионален опит.
Но целта ми беше да продължа образованието си зад граница и разбира се я осъществих, записвайки Икономически университет във Виена. След даден период от време вече работех в голяма архитектурна австрийска фирма на позиция финанси и контролинг.
Постигайки това което искам осъзнах, че не е моята сфера. Чара на цифрите и сметките, еднообразието на тихата офисна атмосфера не беше моето призвание, не ме изпълваше с удовлетворение – напротив, душата ми крещеше „промяна“ и същността ми търсеше светът на модата. Реших и напуснах работа буквално от днес за утре – бях твърдо убедена, че докато не започна да се занимавам и работя това, което ме прави щастлива няма да се спра. Разбира се знаех, че такъв рязък завой не е лесно да се направи и всички ме убеждаваха, че това е сфера, в която така да се каже е трудно „да се плува“. Но за мен не може, не става и трудно е ми звучаха като не искам, а аз твърдо го исках. Както казва една голяма легенда в модата (Карл Лагерфелд) „Мразя добрите стари времена. Важното е днешния ден да е добър“.
При мен изключението беше, че аз не мразех миналото, то ме научи да се боря и вярвах във всеки нов ден и в новото начало. Вярвах че ще се занимавам с това, което ме прави щастлива, вярвах в моето мнение и моята вътрешна убеденост.
