За мен мечтата е стремеж към щастие.
Мечтаете ли днес.? Имаше ли огромни разлики между детските ви мечти и сегашните например. Кои от тях осъществихте и се сбъднаха?
Разбира се, че мечтая. Честно казано, няма разлика между детските ми мечти и сегашните такива. Смятам се за много щастлив човек, защото от малка зная с какво точно искам да се занимавам. И мечтите ми са свързани с това. За мен пеенето, магията на музиката не са просто нещо, което правя, аз живея за и в изкуството. Всеки концерт, всеки спектакъл е една сбъдната мечта.
Каква е цената на една осъществена мечта. Знаем, че несбъдната мечта е всъщност тази за която не сме платили.
Научих се да присъствам изцяло в момента на всяко едно изживяване и да се раздавам без да се пестя. По този начин, не оставям неосъзнато сбъдването на някоя мечта. А в много редки, но изключително ценни мигове усещам, че пълното щастие съществува и раздавайки се всъщност го заплащаш. Това важи с пълна сила и за междучовешките отношения…но това е една друга тема. Да, понякога отсъствам от вкъщи, но когато съм там съм 100% майка, домакиня и съпруга, така че не чувствам, че жертвам нещо….А и мисля, че често заплащаме по-скоро за несбъднатите си мечти.
Аз лично ви смятам за феномен. Ако трябва да обясня защо, то е в хармонията съчетаваща талант, визия, излъчване и последицата от всичко това – въздействие. Какви грижи полагате за да запазите тази симбиоза, за която споменах.?
Благодаря Ви. Разбира се съм много далеч от идеята, че съм феномен. Аз съм просто служител на изкуството и на моята истина за него, живея с и за това. Благодарна съм за талантите си, но съм още по-благодарна за хората, които от ранна детска възраст и до сега ме заобикалят. Те ме учат на работа, на смиреност (доколкото един артист би могъл да бъде смирен…), те ме предпазват, съветват и ми помагат да запазя светлината си. В днешно време е лукс да се занимаваш с изкуство, да живееш от изкуство. За мен никога, нищо не е било на всяка цена и компромиси със себе си съм правила много рядко и като по-млада. Бунтувах се нетърпеливо и като че ли все живеех с мисълта за онова, което следва. Сега мога да кажа, че съм точно там, където искам да бъда и оценявам всичко, което ми се случва, не се взимам много на сериозно и често обичам да се самоиронизирам.
Когато наскоро попитах маестро Найден Тодоров да ми каже нещо за вас с две, три думи – той отговори точно с толкова -Много „хляб“ в нея. Имам доверие на този човек – работя с него от 6 години. Как вие го виждате този „много хляб“ в близкото и по далечно бъдеще.
Благодаря на маестро Тодоров. В последните години той ме кани за чудесни концерти с обичаната от мен Софийска Филхармония, винаги със световно доказани диригенти и изключителни програми! “Хляб” има в страшно много хора. Тънкият момент е реализацията, “опичането” на този хляб. Един много мъдър и обичан от мен, изключително голям музикант, ми каза следното: “Никога не спирай да се усъвършенстваш и бъдещето ще дойде при теб.” Това в никакъв случай не значи да седиш и да чакаш, но е важно да осъзнаем, че можем да влияем само върху онова, което зависи от нас. А аз съм с настройката, че най-хубавото предстои и до сега е така. Работя неуморно и винаги с голяма радост и благодарност.
Семейна сте и живеете в чужбина. Няма да говорим за другата държава, с какво ви тегли България. Сигурен съм, че обичате страната си.
Обичам България с цялото си сърце. Родната ми София, улица 6-ти септември, обичаното ми 6-то училище, зала България, където пея от осем-годишна. За мен е истински празник всеки мой професионален ангажимент тук. Дава ми една различна емоция, една особена радост. От години съм чест гост на Софийската Филхармония, а това лято имах невероятното щастие да бъда поканена от Софийската Национална Опера и Балет за ролята на Елена от операта на Росини “Жената от езерото”. Наистина благодаря на академик Карталов, че именно аз бях първата изпълнителка на тази роля в България.
Определено съм градско момиче, но все повече усещам и нуждата да почувствам корените си. В село Садина, където с брат ми прекарвахме летата си, дишам. Всяка година изпитвам дори физическата необходимост да бъда поне седмица там, в истинския живот, в истинското общуване с истински хора, с истинската храна, под небето от детството ми, отрупано с безброй звезди. Щастлива съм, че предадох обичта си към това място и на децата си и те всяка година очакват с нетърпение завръщането ни там.
Нека обобщим: Как всички които искат да ви подражават да осъществяват мечтите си?
Ами, съветвам ги да не ми подражават, а да намерят своя начин, да търсят вътре, а не извън себе си.
