СВЕТЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО

0
845

ИНТЕРВЮ НА БРОЯ: ПОДВОДНИЯТ ФОТОГРАФ ЮЛИЯН НЕДЕВ

В подводната фотография инвестициите са най-високи, а рисковете от травми, поради непредпазливост или заради непредвидени инциденти – особено големи. Тя изисква сериозна професионална подготовка, както в снимането, така и в гмуркането.

Вероятно затова професионалистите в подводното снимане у нас се броят на пръсти, а моделите, които позират на няколко метри дълбочина, с тежести за краката на разстояние от дъното, са достойни за възхищение.
Подводната фотография е магията, която вдъхновява Пламена Милева и Юлиян Недев, едни от най-добрите подводни фотографи в България.

Общото между двамата е, че са наследили интереса и страстта към фотографията от бащите си. Откакто са заедно, се провокират и вдъхновяват един друг, преследвайки общи мечти за вълнуващи фотосесии под вода.

Срещаме ви с Юлиян Недев, който вече четвърт век вижда един по-вълнуваш свят, през обектива.

Off-line: Коя любов беше първата – към морето /завършил си морско образование/, или любовта към фотографията?

Юлиян: И двете заедно, защото баща ми е първият подводен фотограф на България, а аз от 5-годишен съм с него, в морето. Първо беше морето, или първо беше фотографията – няма значение, двете неща вървяха заедно и двете ми станаха най-голямата любов в живота.

На мен ми беше интересно, когато баща ми разказваше и ми показваше. Прекарвах много време с него и в лабораторията, където копираше снимките си.

Аз от шести клас снимам приятелите си, но за първи път в седми клас участвах в републиканска изложба и спечелих втора награда.

Off-line: Кога разбра, че гмуркането също ти носи големи емоции?

Юлиян: През 1981-82 г. тренирах подводен риболов и се явявах на състезания. Морето ми стана хоби. Първо ме запали подводния спорт. След това изкарах леководолазния курс и тогава видях какви неща могат да се видят под вода. Така започнах да снимам, за да може и останалите хора да видят красотата на подводния свят.

Първите уроци по подводна фотография ми дадоха Любомир Клисуров и Веселин Недев.

Off-line: Подводната фотография ли ви събра с Пламена?

Юлиян: Не, конвенционалната. Бях в продължение на 10 години организатор и собственик на Фотографски салон – Варна. Аз познавам баща й. Пламена участва в едно от изданията, три от нейните четири снимки бяха одобрени за финалната селекция. Получи награда за дебют. Тогава тя живееше в Испания, но дойде във Варна, за да си получи наградата. Запознахме се… Два месеца по-късно се прибра в България и от тогава сме заедно.

Off-line: А как я запали по подводната фотография?

Юлиян: Когато детето ни беше на 3 месеца, на една фото ваканция, тя реши да направи снимка, посветена на майчинството, като една наша известна моделка държи сина ни под вода. Като видя отзивът за тази снимка и собственото си удовлетворение, тя реши да продължи с подводната фотография.

В продължение на година и половина, близо две, тя снимаше само на повърхността на водата или непосредствено под нея. Миналият януари Пламена изкара първия си леко водолазен курс и взе сертификат. След това отидохме в Египет, където снима много под вода. В следващите месеци бяхме няколко пъти в Гърция, за да продължи обучението си. На третото ни ходене в един дайвинг център изкара второ ниво за леководолаз. Няколко месеца по-късно участва на световно състезание по подводна фотография, в Израел където взе две престижни награди.

Off-line: Т.е. тя е твоя ученичка, но в същото време и твое вдъхновение?

Юлиян: Абсолютно! Много се гордея с нея, много се радвам за успехите й. Готов съм да продължа да й помагам, както и тя го прави за мен. Пламена има страхотни идеи, всяка фотография, която прави, е невероятна.

Само за седмица тази пролет взе няколко награди – Златен медал на годишните награди на underwaterphotography.com, в областта на модата, както и трето място в световния конкурс UW Maraton, в Загреб, Хърватска.

Off-line: Кои от правилата и техниките на снимане не важат под водата?

Юлиян: Много неща са различни. Начинът, по който трябва да се композира кадърът в тази леко клатеща се обстановка, особено когато има вълнение, начинът, по който трябва да си настроиш камерата… Но, по същество, фотографията си е фотография – трябва да „видиш“ кадъра, да го експонираш, да направиш всичко, както трябва – това е.

Off-line: Светлината е много важна във фотографията, но под вода е оскъдна… Каква е тайната на хубавата снимка под вода?

Юлиян: Като начало, на повърхностния слой, 1-2 метра под вода, няма загуба на светлина, а ако има хубаво слънце, ситуацията е почти като на повърхността. С навлизане на по-голяма дълбочина ситуацията се променя. Започва да се губи първо червения, а после и оранжевия цвят – всички тези цветове се поглъщат от водния стълб над теб.

Затова, на определена дълбочина, се слага оранжев филтър, за да възвърне цветовете, или светкавица, или постоянно осветление. В 90 процента от случаите се използва светкавица.

Може да се снима по всяко време на денонощието. Хубаво е, предварително да се проучи спецификата на морето, където ще се снима – кога са приливите и отливите. За нощните снимки трябва да се направи сериозна подготовка.

Off-line: Спомена нощни снимки. Вероятно те са свързани с много по-силни емоции… Разкажи за нещо, което ви се е случило, докато снимате под вода, през нощта…

Юлиян: Ние с Пламена Милева сме специализирани в подводната фотография с модели – жени и мъже. Миналата година, през септември, бяхме единственият български екип на световно първенство в Израел. Борихме се със 75 участника от 11 държави. Една от фото сесиите беше през нощта, като идеята беше на Пламена. Моделът беше с рокля, наподобяваща медуза. На всеки един лъч от тази медуза имаше специално LED осветление. На гърба на модела имаше акумулатор, който захранва осветлението.

Фотосесията трябваше да се изпълни привечер, за да постигнем ефекта, който търсим.

Стана така, че закъсняхме и влязохме под вода в 22 часа. Фотограф беше Пламена, това беше нейна идея, а аз бях осветител. Използвахме три вида осветление с различни цветове, за да се получи ореол около модела, и едно осветление към повърхността на водата, за да се получи рефлекс.

Освен нас имаше и водолаз, който да осигурява с въздух модела, който влиза под вода без никаква екипировка, само с роклята. Момичето позира около 20-30 секунди, а когато прецени, че няма въздух, дава знак на водолаза, който й дава въздух, след това фотосесията продължава.

В тази вода, в Червено море, солеността е много висока – 37 промила. Отвориш ли си очите, нищо не виждаш. Снимахме в залива Акаба, при температура на водата 26-27 градуса, на 5 метра дълбочина, при абсолютен мрак. Единствено аз светя с осветление зад гърба й.

Кракът на момичето е завързан с месина и под нея има 5-килограмова тежест, за да не отиде към повърхността. Идеята е да имитира танцови движения във водата, които да бъдат заснети.

Off-line: Тези модели трябва да имат огромно доверие към фотографския екип…

Юлиян: Ellie Biel е професионален дайвинг инструктор и професионален модел за подводни снимки, най-добрият в Израел. Това е така наречената практикуваща професия русалка.

В един момент бутилката на осигуряващия водолаз се изплъзна от коланите на жилетката и тръгна да пада. Той и моделът останаха захапали регулаторите със зъби, повлечени от тежестта на свободно увисналата бутилка въздух. Аз оставих осветлението и заедно с модела успяхме да закопчеем жилетката на водолаза. В този момент лампите горят, а моделът е с тази рокля с LED осветление… А остават 3-4 минути преди акумулаторите да се изтощят, нямаме зарядно, а краищата на светодиодите на LED осветлението ще се окислят. Ако Пламена не направи най-добрия кадър в тези оставащи минути, 6-месечната подготовка ще е напразна…

В крайна сметка тя направи снимката.

Всъщност, точно с нея, Пламена Милева спечели най-престижната награда, която се дава от кмета на Ейлат и Министерството на туризма – снимка върху корицата на следващия луксозен каталог и чек на стойност 2000$. Тази снимка и още 4 в портфолио и донесаха и третата награда в категорията Fish and Fashiоn в Red Sea World Underwater Competition в Ейлат, Израел,

Off-line: На каква дълбочина обикновено правите най-добрите фотосесии?

Юлиян: Всеки път е различно. Веднъж с Пламена снимахме модел на един потънал преди 30 години кораб, на 18 метра дълбочина. Пак бяхме с осигуряващ водолаз. Аз осигурявам Пламена и връзвам тежестите на модела, за да стои на едно място. Фотографите също имат тежести на кръста си, но имат и баластни жилетки, за да може да са подвижни при нужда под водата – изпускаме част от баласта, ако трябва да се спуснем малко по-надолу, или надуваме леко жилетката, ако трябва да се качим малко нагоре. Моделът стои закрепен на едно място и може да движи само тялото си, без краката.

И тези кадри заснехме с голямо напрежение, защото момичето получи лека травма на ухото, непосредствено преди снимките. Пламена си беше подготвила кадъра, чакахме дълго под вода, но моделът не идваше и се наложи да излезем. След около час и половина- два, когато момичето се почувства по- добре, отново влязохме във водата и отново зачакахме. Трябваше да се действа експедитивно, защото пестеливото дишане можеше да ни спести още няколко атмосфери в бутилката въздух, но на модела и осигуряващия водолаз, със сигурност нямаше да стигне.

Но се мобилизирахме и успяхме да направим фото сесията.

Off-line: Има ли в България модели, които са се специализирали в подводната фотография?

Юлиян: Няма специализирани, специализирахме ги ние. Първият ни модел е Милица Липискова. Тя е тренирала синхронно плуване, бе препоръчана от нейните треньори. Няколко десетки пъти сме я снимали под вода, тъй като тя се справя страхотно. След като Милица забременя, сме използвали друго момиче, което също се справя страхотно – Жасмина Йовева.

Пробвали сме много хора – мъже и жени, но тези две момичета нямат страх под вода и наистина с тях направихме страхотни снимки. В студена, топла вода, при вълнение, нощем – нищо не ги плаши.

Off-line: И в България навлезе страхотна фотографска техника, включително и за подводна фотография. Има ли засилен интерес към снимките под вода в последните години?

Юлиян: Има, определено. Аз провеждам курсове по подводна фотография на българи в Гърция и Турция, тъй като в нашето море по-трудно може да се намерят хубави за снимане дни. Вече 8-9 курса съм провел, има интерес.

С дигиталните и особено с компактните камери, снимането под вода е още по-лесно и всеки водолаз може да запечата красиви моменти при гмуркането.

Професионалните подводни фотографи в България сме само 5-6 човека. Имам предвид тези, които не само притежават професионална техника, но и правят снимки на световно ниво. Това са Иван Бакъдржиев, Димитър Голодов, Мартин Христов, Тодор Димитров, Пламена Милева и аз. Това са хората, които неведнъж са се доказвали на световни форуми по подводна фотография.

Off-line: Как би вдъхновил един млад човек за подводната фотография, която ще му разкрие едно съвсем друго измерение?

Юлиян: Аз съм го казвал. Трябват само: хубаво време, гладка морска повърхност, хубава маска, която не се изпотява при гмуркане – в момента, в който човек погледне под водата, той сам ще поиска да го заснеме. Нищо друго не трябва! Колкото пъти съм вкарвал хора във водата, всеки път са поисквали да заснемат това, което виждат – такъв е ефектът при докосването до света на мълчанието.

Off-line: Имаш ли любими места за гмуркане и снимки?

Юлиян: Имам. Любимото ми място в България е Синеморец. Мястото се нарича Корабите или Трионите – това са две скали, които са невероятни отгоре и отдолу – получава се като един малък залив и е невероятно за снимки. Има много и разнообразни водорасли и живот под водата.

За гмуркане има и други места, но някои не са подходящи за снимане.

В чужбина любимото ми място е Дахаб, в Египет. Невероятно място е. Както и Ейлат, в дъното на залива Акаба. Там е много топло, рибите не са наплашени, тъй като правителството има сериозна програма за защита на морските обитатели. Съпругата ми дори успя да погали една голяма риба, около 70 см дълга – тя идва до теб, не се плаши…

Рибите са любопитни, но държат дистанция…

Казват, че рибата – клоун е любопитна, защото се доближава до водолазите, но тя всъщност гледа да те отклони, защитава яйцата си, които са в анемониите.

Off-line: Имаш ли мечтано място за подводни снимки?

Юлиян: Да, имам, в Мексико. Има една поредица от подводни пещери, които са с хоризонтален излаз. Те са много, от които 2-3 са уникални. Водата е абсолютно бистра, има много подводни растения, които цъфтят. Ще бъде невероятно за снимане.

Off-line: Кое е следващото място, където с Пламена ще снимате под вода?

Юлиян: На Тенерифе, Канарските острови. Ходили сме там, но не сме се гмуркали. Там е рая на костенурките, на китовете, белугите и на делфините. За подводна фотография е нужно специално разрешение от местните власти, тъй като са резервати. Имам две препоръчителни писма от Института от океанология и от Българската асоциация за подводна дейност и се надявам, да ни позволят.

Off-line: И накрая, подводната фотография е едно екстремно изкуство, за което се изисква специална подготовка, но и взимане на много мерки за безопасност. Какво ще посъветваш тези, които искат да се занимават с тази фотография?

Юлиян: Рисковете са от това, че човек влиза в една среда 800 пъти по-плътна от въздуха – само това трябва да му подскаже, че има 800 пъти по-голям риск за живота му. Ако се съобразява с всички изисквания, няма никакъв риск.

Но трябва да се знае, че при подводната фотография с леководолазна екипировка, трябва да се съобразяваш освен с правилата за снимане и с много важни правила за гмуркане, от които зависи животът ти: дълбочина, декомпресия, изравняване, налягане в бутилката, сърдечен ритъм, изпотяване на маски, здравина на шлангове, балансиране… Те трябва да ти станат рутина, без да ги пренебрегваш, защото и най-малките пропуски, може да се окажат фатални.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР