Николо Коцев

0
888

За него – кой е той? Николо Коцев

Николо Коцев е роден на 06 юни 1961 в Пазарджик. В тинейджърските си години се заражда интересът му към рок музика и започва да взима уроци по китара. Завършва музикалното училище в Стара Загора. През 1994 г той започва да работи по собствен проект, който нарича Брейзън Абът. В групата участват Глен Хюз и Джо Лин Търнър от Дийп Пърпъл, Сванте Хенрисон, Мик Микаели и Иън Хаугланд от Юръп. В периода 2007 – 2009 създава традиционната опера “Джоел”, играна с огромен успех във Финландия през 2009 г. През 2009г, Коцев защитава научна степен “Доктор по музикознание и музикални изкуства” към НМУ Панчо Владигеров. През 2011 година музикантът основава в София, България групата Кикимора. Нека Offline ви запознае отблизо с този невероятен и според нас успял музикант в следващите редове.

Откога се занимаваш с музика и как се роди тази страст?

Бях петгодишен, когато ми връчиха една цигулка и ме пратиха на уроци.

Нямах избор – той бе направен от родителите ми – също музиканти. Брат ми, който е с една година по-голям вече беше тръгнал на уроци и аз бях понаучил по слух всичко, което той свиреше. След време учителката ми откри, че уж свиря по ноти, но всъщност не ги познавам. Уроците продължиха до седми клас, след което продължих в музикалното училище в Стара Загора. После академия и т.н.. Сега съм доктор по музикознание и музикални изкуства. Когато бях на 9-10 години, когато в ресторант видях за пръв път електрическа китара на живо – беше китаристът в групата, в която свиреше и баща ми. Спомням си, че с часове стоях като хипнотизиран пред китариста. Мисля, че тази вечер беше съдбовна за мен. Около 11-годишен получих първата си електрическа китара. Радиото в къщи беше един лампов апарат, на който имаше вход за инструмент. Като се усилеше докрай звучеше с дисторшън – досущ като звуците, които чувахме по радиото. Естествено, разбих го само за няколко седмици. Баща ми имаше малко магнетофонче, на което записвахме музика от радиото и така се започна…… През всичките години развитието ми в класическата и рок музиката вървеше паралелно. Напоследък даже все по-често се случва да пиша “сериозна” музика.

Късмет или мечтите ти те заведоха при големите звезди? /Добре е да ни разкажеш с кои си имал допирни точки след прекия отговор на въпроса/

Нито едното, нито другото. А и е по-точно да се каже, че големите звезди идваха при мен, защото всички записваха в моето студио на остров в Балтийско море. Аз заживях там през 1989 г. Направих си студио, доста вълго време учих как да работя с техниката и как да създавам музика в такъв вид, че да може да се разпространява по целия свят.

Аз имах нужда да пиша и издавам музика. СЪвсем естествено бе да се обърна към големите имена в рока, защото бях абсолютно непознат в световните рок среди. Трябваше да направя впечатение. Затова започнах да каня големи звезди. Изпращах демо варианти на парчетата, в които исках да участват и им предлагах да станат част от Брейзън Абът – групата, която основах през 1994 г. ПО този начин съм работил с Глен Хюз (два албума), Джо Лин Търнър (6 албума и три DVD), Йоран Едман, Йорн Ланде, Алана Майлс, Дуги Уайт, Томас Викстрьом, Сас Джордан и момчетата от Юръп

Иан Хаугланд, Мик Микаели, Джон Левен и мн. други.

Лично се познавахме с Рони Джейм Дио – изкарахме заедно 4-5 часа на кораб от Стокхолм за Хелзинки.

Поработих и с други групи като тонрежисьор и продуцент – Company Of Snakes, Molly Hatchet, Saxon, Rose Tatoo и др.

Като музикален директор пътувах девет години с групата на Робин Гиб от Би Джийс.

С коя легенда имаш най-интересен спомен или случка в живота? Разкажи ни .

Интересни моменти имаше – С Робин Гиб свирихме пред 250 000 зрители в Санкт Петербург. Робин беше интересна личност (мир на праха му). В Турция имахме концерт на открито – театърът пълен, симфоничният оркестър чака, а самолетът на Робин закъснява. Организаторите заплашиха със съд. Трябваше да се направи нещо. Решихме да направим имровизирано шоу, докато чакахме Робин. Събрах беквокалистите и всеки от тях предложи по 3-4 лесни и познати песни, които набързо разписах на хвърчащи листчета за останалите муизканти в бандата. Направихме чудесен едночасов концерт и никой от публиката не разбра, че сме имали проблем. Точно разтягахме финала на последното парче, когато Робин се появи. Просто излезе на сцената и продължихме шоуто.

Как създаде Кикимора? С кастинг или интуиция?

Кастинг не бе нужен – разчитах на мненията на приятели музиканти.

Кикимора бе създадена, защото имах нужда от сценична изява. През всичките тези години прекарани на острова във Финландия ми липсваше рок сцената – не ми бяха достатъчни концертите, които правех с Брейзън Абът. Кикимора е група, която винаги е готова за работа. Момчетата са млади и пълни с енергия. От тях искам най-вече да имат правилна ценностна система – това е най-важно от всичко. Естествено, преди да поканя някой в групата, винаги внимателно го проучвам, но мога да кажа, че имах и късмет да основа групата точно в момент, в който нужните ми хора бяха на разположение.

Какво мислиш за българската рок музика и нейното развитие в близко бъдеще?

Имаме много изпълнители и групи. Това е добре – по този начин възпитаваме младото поколение с правилните ценности. Много от младите групи са добри, желая им много успехи и бързо развитие. В България има публика за рок и това е много добре – така младите имат стимул за работа.

Разкажи ни малко за семейството ти? Има ли в корените ти други талантливи като тебе или си единственият?

Произхождам от музиканстско семейство. Дядо ми свиреше на цигулка. Баща ми почина преди 18 години – беше кларнетист и саксофонист. Брат ми е цигулар, майка ми – певица, свири и на акордеон и китара. Децата ми са музикални, но не са професионални музиканти. Това ме успокоява – животът на музиканта не е лесен.

Какви са бъдещите ти планове?

Пиша постоянно рок и симфнична музика и съм благодарен, че мога да го правя.

Често работя с мащабни проекти и съм много доволен от този факт. Досега заедно с КИКИМОРА сме работили с оркестъра на БНР и маестро Емил Табаков, с Представителния Гвардейски Духов Оркестър, с Оркестър Симфониета, Русенска филхармония и с диригентите Мартин Пантелеев, Игор Богданов, Жан Ангелов и Найден Тодоров. Надявам се да продължа работата си с оркестри – за мен и групата това винаги е много приятно.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР